Бляскав хаос
23.Яну.2009
Варна все по-успешно започва да прилича на панаирджийско стрелбище. Или на боливудски декор - на когото както му харесва. Въвеждането на регламент за разполагането на рекламни съоръжения в града, както и системата за контрол по спазването му отдавна имат запазено място в списъка с мисиите, които се оказват невъзможни за администрацията на Кирил Йорданов. Фасадите на жилищни и административни сгради са отрупани с десетки квадратни метри постери, уличните стълбове и тези на тролейната мрежа се огъват от всевъзможни и в повечето случаи незаконни табла и указателни табели. А билбордовете никнат дори в училищните дворове. Към това се прибавят хиляди грозни и олющени указателни табелки, стрелки, стъпки по тротоара, които уж водят към ключар или фризьор, но ателието отдавна не е на този адрес.
Споровете кой какво и как рекламира едва ли ще внесат разведряване между рекламисти, художници и архитекти. По-важният въпрос е защо на практика няма как да се намери точката на пресищане. Визуалното замърсяване по дефиниция е хроничен проблем за големите градове, но кой знае защо у нас съпротивата срещу него е толкова безрезултатна. За всички е ясно, че човешкото око просто не може да различава толкова много разноцветни атаки. Въпрос на регламент. Общинската наредба за рекламна дейност заема повече от 30 страници. В нея пише, че местата за разполагането на големите рекламни съоръжения се определят от община Варна. Издаването на разрешения за поставяне на реклами с големина до 1.5 кв.м е делегирано на районните кметства. От нормативните документи обаче някак незабелязано е отпаднало ограничението билбордовете да са на поне 50 м един от друг, както и "да има въздух" при по-малките рекламни съоръжения. Други условия - по местата за афиши да не се лепят повече от две реклами на един продукт или за едно и също събитие, също не се спазва. Но и нарушенията не се наказват. Изписаните в наредбата правила са педантично подробни в техническите изисквания към съоръженията. "Компромис със сигурността и безопасността няма да направим", твърди Александър Димитров, началник на отдел "Стопански дейности и икономическо развитие" в администрацията. Но признава, че за естетика нормативи не могат да бъдат съставени. "Много е условно, хубавото за вас може да е грозотия за мен." Вероятно е прав, но ако тоталната липса на качество се оказва така непобедима, може поне да се ограничи бляскавият ефект от плътно сгъстения кич. Напротив, миналата година предимно в центъра на Варна са инсталирани нови 82 билборда. Така те вече достигат внушителното число 392. Ръстът само за 12 месеца е над 20 процента. В същото време резултатите от проверките за това колко от билбордовете са незаконно разположени, как и откъде се снабдяват с електроенергия и кой плаща за нея са сред най-строго охраняваните тайни на общинската администрация. Подобна информация отказва както Иван Иванов, началник на отдел "Контрол на търговската дейност и туризма", така и колегата му Димитров.
И тук обаче администрацията си има аргумент - общината припечелвала от рекламите. Приходите за миналата година само от билбордовете били 1.8 млн. лв. Към това трябва да се прибавят и 200 хил. лв., събрани от районните кметства. На фона на бюджета от 229 млн. лв., с който Варна се хвали обаче, сумата изглежда несъразмерно малка в сравнение с ефекта от азиатското претрупване на градската среда. Според Александър Димитров икономическият резултат от рекламна дейност подрежда Варна на първо място в страната по приходи от тази дейност. Това трябва да е крехката утеха за превръщането на града в парцалена кукла. Друга сметка обаче поражда тежки съмнения. Наемът, определен за отдаването на един билборд, разположен във Варна, е ни повече, ни по-малко... 30 лв. за кв. м на месец при практическа липса на каквито и да било допълнителни разходи за поддръжка. В същото време проверка на "Морски Дневник" показва, че само за 15 дни компаниите, разполагащи рекламни принтове върху съоръженията, плащат на собствениците им между 300 и 400 евро.
Има регламент
Александър Димитров, директор "Икономическо развитие и стопански дейности"
Общината не бива да налага стил
Тенденцията е да ограничаваме максимално разполагането на нови рекламни съоръжения. Нарушителите се броят на пръстите на едната ръка. Събираемостта е почти сто процента. Критериите ни са еднакви към всички, стремим се и естетически да са издържани съоръженията. Има наистина самоинициативи, но броят им е нищожен, няма и един процент. В последно време се броят на пръстите на една ръка случаите във Варна. Бумът на подобен маниер - първо да поставят, после да узаконяват - беше преди 6-7 години. Сега нещата са влезли в релси. Защото може и да не се съгласим на узаконяване. Следим посланията да спазват общоприетите норми - да не са порнографски, ксенофобски или провокиращи насилие. Предварителна унификация на табелите не бива да се прави. Търговецът си поръчва надписа, измисля си посланието. Ние само преценяваме дали съответства на норматива. Не бива общината да диктува и налага стил в целия град. Не личи да има монополизъм и някой да владее 1/3 от рекламния пазар. Имаме над 100 договора, всяка от агенциите има между 10 и 20 билборда. По паметници на културата и архитектурата изобщо не са разрешавали. Там, където са поставени, да е на съвестта на тези, които са го направили.
Иван Иванов, началник на отдел "Контрол на търговската дейност и туризма"
Работим на сляпо
Не може да осъществяваме качествен контрол на билбордовете, защото рекламните съоръжения са преместваеми обекти и в нашия отдел нямаме визуализация за тях. Миналата година премахнахме два билборда, които паднаха в района на "Топливо" в Западна промишлена зона, и един, който падна край Икономическия университет. Премахваме и табели по централни булеварди, които затрудняват пътната обстановка и пречат на движението на пешеходците.
В повечето случаи нашите хора снимат, после звънят на рекламодателя да го питат има ли договор и с кого точно. Драстични бяха случаите с рекламна агенция, която беше окупирала града. Хората работеха без трудови договори, някои от тях малолетни. Правехме акт след акт и накрая я принудихме да преустанови дейността си във Варна.
Стойчо Ангелов, контрольор в районно кметство
Общината брои билбордовете
Билбордове изобщо не можем да контролираме, не знаем кои са законни, за да различим тези извън регламента. Дейността, бройките, наемите - всичко е монополизирано в голямата община, дори в една дирекция. По райони си знаем разрешителните за малки табели и лесно следим кои са извън регламента. По стълбовете на тролеите обаче разрешенията са от "Градски транспорт" и средствата се събират в дружеството.
Няма прозрачност
Красимир Симов, председател на комисията по търговия и туризъм
Общинарите не си говорят
Виждам, че икономическата дирекция и тази, която осъществява контрола, не си говорят. Дори като седнат на една маса да се отчитат пред общинските съветници. Едните имат и комисия, и схема, по която разполагат рекламни съоръжения, но не я вижда никой. Как другите да контролират спазва ли се схемата и наредбата. Затова ще се консултирам с юристите и ще предложа в наредбата да се направи допълнение - всички рекламни съоръжения да влязат в утвърдена схема и два пъти в годината да се събираме и да я актуализираме, щом твърдят, че е толкова динамична. Просто трябва да следим администрацията да си върши работата.
Димитър Атанасов, общински съветник
Обществото да вижда
Страшно много са отчетените около 800 рекламни съоръжения. А като няма карта на разположението им, отчетността е само на книга. Може да си имат схема, но когато тя се пази в една канцелария, кой я вижда, за да прецени законни или незаконни са съоръженията. Затова схемата трябва да е обявена публично, да речем, в сайта на общината. Ще подпомогнем и превенцията, така гражданите ще могат да сигнализират за нарушения.
Иван Димитров, управител на "Топ принт"
Ред се слага с регламент
Администрацията просто е тромава и в издаването на разрешителни, и в налагането на санкции на нарушителите. Трябва им по-стройна организация. И ясен, непоклатим регламент - билбордовете да са в точно определен режим. За другите съоръжения трябва да се направи унифициран формат - размери, материали, дизайн в определен стереотип. По парапетите на булевардите абсолютно трябва да се забрани поставянето на реклами, освен че пречи на движението, е и грозно. Недопустимо е да се слагат билбордове и рекламни съоръжения в дворове на училища. Варна за съжаление изобилства с подобни лоши примери.
Стоян Стоянов, рекламна агенция "С прес"
Трябват места за афиши
Билбордовете и рекламните съоръжения, които предлага като рекламни площи общината, са скъпа дейност. Театърът, операта, концертни изпълнители не могат да си позволят реклама на такива места. За културни прояви динамичната реклама е с афиши и плакати. Тя стои 3-4 дни и се сменя с нова. Един концерт ако се рекламира с по-малко от 1000 афиша, той не може да разчита на успех. Във Варна обаче има само 18 такива кули за обяви и афиши. Самата община печата по 2 хил. афиша за свои прояви, а няма достатъчно места, по които да се разлепят. В София местата са 1500 и има регламент, в Бургас е дейността е оставена на саморегулация и градът е оплескан. Във Варна има равновесие, но дейността може да се регулира успешно от самите фирми, занимаващи се с реклама.
Пред очите ни
- 392 билборда по улици и площади във Варна
- 144 съоръжения за реклама тип "Пиза"
- 267 табла по ел. стълбове
- 98 билборда по магистралата към курортите
- 238 билборда във варненския участък на магистрала "Хемус"
- 609 билборда по пътищата на областта
Извън тези числа са табели, постери, транспаранти в частни имоти или по фасади на сгради, чийто точен брой никой не знае.
Източник: в. Дневник, 23 яну 2009, От Гинка Христова http://www.dnevnik.bg/morski/mreja/2009/01/22/619884_bliaskav_haos/
Споровете кой какво и как рекламира едва ли ще внесат разведряване между рекламисти, художници и архитекти. По-важният въпрос е защо на практика няма как да се намери точката на пресищане. Визуалното замърсяване по дефиниция е хроничен проблем за големите градове, но кой знае защо у нас съпротивата срещу него е толкова безрезултатна. За всички е ясно, че човешкото око просто не може да различава толкова много разноцветни атаки. Въпрос на регламент. Общинската наредба за рекламна дейност заема повече от 30 страници. В нея пише, че местата за разполагането на големите рекламни съоръжения се определят от община Варна. Издаването на разрешения за поставяне на реклами с големина до 1.5 кв.м е делегирано на районните кметства. От нормативните документи обаче някак незабелязано е отпаднало ограничението билбордовете да са на поне 50 м един от друг, както и "да има въздух" при по-малките рекламни съоръжения. Други условия - по местата за афиши да не се лепят повече от две реклами на един продукт или за едно и също събитие, също не се спазва. Но и нарушенията не се наказват. Изписаните в наредбата правила са педантично подробни в техническите изисквания към съоръженията. "Компромис със сигурността и безопасността няма да направим", твърди Александър Димитров, началник на отдел "Стопански дейности и икономическо развитие" в администрацията. Но признава, че за естетика нормативи не могат да бъдат съставени. "Много е условно, хубавото за вас може да е грозотия за мен." Вероятно е прав, но ако тоталната липса на качество се оказва така непобедима, може поне да се ограничи бляскавият ефект от плътно сгъстения кич. Напротив, миналата година предимно в центъра на Варна са инсталирани нови 82 билборда. Така те вече достигат внушителното число 392. Ръстът само за 12 месеца е над 20 процента. В същото време резултатите от проверките за това колко от билбордовете са незаконно разположени, как и откъде се снабдяват с електроенергия и кой плаща за нея са сред най-строго охраняваните тайни на общинската администрация. Подобна информация отказва както Иван Иванов, началник на отдел "Контрол на търговската дейност и туризма", така и колегата му Димитров.
И тук обаче администрацията си има аргумент - общината припечелвала от рекламите. Приходите за миналата година само от билбордовете били 1.8 млн. лв. Към това трябва да се прибавят и 200 хил. лв., събрани от районните кметства. На фона на бюджета от 229 млн. лв., с който Варна се хвали обаче, сумата изглежда несъразмерно малка в сравнение с ефекта от азиатското претрупване на градската среда. Според Александър Димитров икономическият резултат от рекламна дейност подрежда Варна на първо място в страната по приходи от тази дейност. Това трябва да е крехката утеха за превръщането на града в парцалена кукла. Друга сметка обаче поражда тежки съмнения. Наемът, определен за отдаването на един билборд, разположен във Варна, е ни повече, ни по-малко... 30 лв. за кв. м на месец при практическа липса на каквито и да било допълнителни разходи за поддръжка. В същото време проверка на "Морски Дневник" показва, че само за 15 дни компаниите, разполагащи рекламни принтове върху съоръженията, плащат на собствениците им между 300 и 400 евро.
Има регламент
Александър Димитров, директор "Икономическо развитие и стопански дейности"
Общината не бива да налага стил
Тенденцията е да ограничаваме максимално разполагането на нови рекламни съоръжения. Нарушителите се броят на пръстите на едната ръка. Събираемостта е почти сто процента. Критериите ни са еднакви към всички, стремим се и естетически да са издържани съоръженията. Има наистина самоинициативи, но броят им е нищожен, няма и един процент. В последно време се броят на пръстите на една ръка случаите във Варна. Бумът на подобен маниер - първо да поставят, после да узаконяват - беше преди 6-7 години. Сега нещата са влезли в релси. Защото може и да не се съгласим на узаконяване. Следим посланията да спазват общоприетите норми - да не са порнографски, ксенофобски или провокиращи насилие. Предварителна унификация на табелите не бива да се прави. Търговецът си поръчва надписа, измисля си посланието. Ние само преценяваме дали съответства на норматива. Не бива общината да диктува и налага стил в целия град. Не личи да има монополизъм и някой да владее 1/3 от рекламния пазар. Имаме над 100 договора, всяка от агенциите има между 10 и 20 билборда. По паметници на културата и архитектурата изобщо не са разрешавали. Там, където са поставени, да е на съвестта на тези, които са го направили.
Иван Иванов, началник на отдел "Контрол на търговската дейност и туризма"
Работим на сляпо
Не може да осъществяваме качествен контрол на билбордовете, защото рекламните съоръжения са преместваеми обекти и в нашия отдел нямаме визуализация за тях. Миналата година премахнахме два билборда, които паднаха в района на "Топливо" в Западна промишлена зона, и един, който падна край Икономическия университет. Премахваме и табели по централни булеварди, които затрудняват пътната обстановка и пречат на движението на пешеходците.
В повечето случаи нашите хора снимат, после звънят на рекламодателя да го питат има ли договор и с кого точно. Драстични бяха случаите с рекламна агенция, която беше окупирала града. Хората работеха без трудови договори, някои от тях малолетни. Правехме акт след акт и накрая я принудихме да преустанови дейността си във Варна.
Стойчо Ангелов, контрольор в районно кметство
Общината брои билбордовете
Билбордове изобщо не можем да контролираме, не знаем кои са законни, за да различим тези извън регламента. Дейността, бройките, наемите - всичко е монополизирано в голямата община, дори в една дирекция. По райони си знаем разрешителните за малки табели и лесно следим кои са извън регламента. По стълбовете на тролеите обаче разрешенията са от "Градски транспорт" и средствата се събират в дружеството.
Няма прозрачност
Красимир Симов, председател на комисията по търговия и туризъм
Общинарите не си говорят
Виждам, че икономическата дирекция и тази, която осъществява контрола, не си говорят. Дори като седнат на една маса да се отчитат пред общинските съветници. Едните имат и комисия, и схема, по която разполагат рекламни съоръжения, но не я вижда никой. Как другите да контролират спазва ли се схемата и наредбата. Затова ще се консултирам с юристите и ще предложа в наредбата да се направи допълнение - всички рекламни съоръжения да влязат в утвърдена схема и два пъти в годината да се събираме и да я актуализираме, щом твърдят, че е толкова динамична. Просто трябва да следим администрацията да си върши работата.
Димитър Атанасов, общински съветник
Обществото да вижда
Страшно много са отчетените около 800 рекламни съоръжения. А като няма карта на разположението им, отчетността е само на книга. Може да си имат схема, но когато тя се пази в една канцелария, кой я вижда, за да прецени законни или незаконни са съоръженията. Затова схемата трябва да е обявена публично, да речем, в сайта на общината. Ще подпомогнем и превенцията, така гражданите ще могат да сигнализират за нарушения.
Иван Димитров, управител на "Топ принт"
Ред се слага с регламент
Администрацията просто е тромава и в издаването на разрешителни, и в налагането на санкции на нарушителите. Трябва им по-стройна организация. И ясен, непоклатим регламент - билбордовете да са в точно определен режим. За другите съоръжения трябва да се направи унифициран формат - размери, материали, дизайн в определен стереотип. По парапетите на булевардите абсолютно трябва да се забрани поставянето на реклами, освен че пречи на движението, е и грозно. Недопустимо е да се слагат билбордове и рекламни съоръжения в дворове на училища. Варна за съжаление изобилства с подобни лоши примери.
Стоян Стоянов, рекламна агенция "С прес"
Трябват места за афиши
Билбордовете и рекламните съоръжения, които предлага като рекламни площи общината, са скъпа дейност. Театърът, операта, концертни изпълнители не могат да си позволят реклама на такива места. За културни прояви динамичната реклама е с афиши и плакати. Тя стои 3-4 дни и се сменя с нова. Един концерт ако се рекламира с по-малко от 1000 афиша, той не може да разчита на успех. Във Варна обаче има само 18 такива кули за обяви и афиши. Самата община печата по 2 хил. афиша за свои прояви, а няма достатъчно места, по които да се разлепят. В София местата са 1500 и има регламент, в Бургас е дейността е оставена на саморегулация и градът е оплескан. Във Варна има равновесие, но дейността може да се регулира успешно от самите фирми, занимаващи се с реклама.
Пред очите ни
- 392 билборда по улици и площади във Варна
- 144 съоръжения за реклама тип "Пиза"
- 267 табла по ел. стълбове
- 98 билборда по магистралата към курортите
- 238 билборда във варненския участък на магистрала "Хемус"
- 609 билборда по пътищата на областта
Извън тези числа са табели, постери, транспаранти в частни имоти или по фасади на сгради, чийто точен брой никой не знае.
Източник: в. Дневник, 23 яну 2009, От Гинка Христова http://www.dnevnik.bg/morski/mreja/2009/01/22/619884_bliaskav_haos/